Имало едно време едно малко момче на име Иван, което живеело в тихо селце, сгушено между хълмове и гори. Всеки ден Иван излизал рано сутрин, за да помогне на родителите си в градината. Той обичал природата, обичал миризмата на прясно окосена трева и звука на чуруликащите птици. Един ден, докато работел, забелязал странна светлина, идваща от дълбоката гора. Любопитството му надделяло и той решил да тръгне към светлината. С всяка крачка гората ставала все по-гъста и тъмна, но Иван не се страхувал. Накрая стигнал до малка поляна, където видял нещо невероятно — малък златен сандък, покрит с мъх. Отворил го и вътре намерил стар свитък с надпис: „Само тези с чисто сърце ще намерят пътя.“ От този ден нататък, Иван разбрал, че животът е пълен с тайни и чудеса, и всяко приключение започва със смелостта да тръгнеш напред.